Папата казва на народа на Украйна, че тяхната болка е негова болка

 Девет месеца след руското нахлуване в Украйна, папа Франциск пише писмо, в което изразява своята скръб и близост с „благородния и мъченически“ украински народ.

От Салваторе Чернуцио

Папа Франциск пише с любовта на баща, скърбящ с децата си, с болката на пастора, който вижда хора, ранени от „унищожение и болка, глад, жажда и студ“.

Писмото е написано от папа Франциск до народа на Украйна точно девет месеца от отприщването на „абсурдната лудост на войната“, месеци, в които той е отправил над сто призива за „мъченическата“ нация. Обръща се към всички: към жените, жертви на насилие или вдовици от войната на младежите, изпратени на фронта на оставените сами старци на тези, които са станали бежанци или разселени лица на опълченците и свещениците, на властите в страната.

Именно на всички тях епископът на Рим предава близост с молба да не губят кураж във време на трудности и изпитания и изразява своето „възхищение“, защото, както историята вече показа, те са „силен народ, народ който страда и се моли, плаче и се бори, съпротивлява се и се надява: благороден и мъченически народ”.

Реки от кръв и сълзи

Писмото на папа Франциск рисува напълно реалистична картина. Започва със списък на ужасите, които се превърнаха в ежедневие в източноевропейската нация след 24 февруари 2022 г., първия ден на руската агресия.

„В небесата ви зловещият рев на експлозиите и зловещият звук на сирените гърмят безспир. Вашите градове са удряни от бомби, тъй като дъжд от ракети причинява смърт, разрушение и болка, глад, жажда и студ. Мнозина трябваше да избягат от вашите улици, оставяйки домовете и близките си. Покрай вашите големи реки текат реки от кръв и сълзи всеки ден.”

Папа Франциск изразява загриженост относно ядрената заплаха и военната ескалация във войната в Украйна, като посвещава цялото си обръщение Ангел Господен на ситуацията и издава мощно …

Жестоки образи, запечатани в душата

Папата присъединява собствените си сълзи към сълзите на украинския народ: “Няма ден, в който да не съм близо до вас и да не ви нося в сърцето си и в молитвите си. Вашата болка е моя болка”. Днес ви виждам „в кръста на Исус на Исус“, пише той, „Днес ви виждам, вие, които страдате от ужаса, отприщен от тази агресия. Да, кръстът, който измъчваше Господ, живее отново в мъченията, открити върху телата, в масовите гробове, открити в различни градове, в тези и толкова много други кървави образи, които са влезли в душите ни, които ни карат да викаме: защо? Как могат хората да се отнасят по този начин с други хора?”.

Деца убити, ранени, сираци

Днешните трагедии събуждат отново в паметта на папата драмите, които се разиграват в света от години. Преди всичко тези на най-малките, казва той, цитирайки двата случая на момиченце и 4-годишно момиченце, откъснати от света от ракетен удар:

„Колко деца са убити, ранени или осиротели, откъснати от майките си! Плача с вас за всяко малко дете, което поради тази война е загубило живота си, като Кира в Одеса, като Лиза във Виница и като стотици други деца: във всяко едно от тях е победено цялото човечество . Сега те са с Бог, виждат скърбите ви и се молят за края им.”

Количката на Лиза

Болката на майките и на хората

„Как човек да не изпитва мъка за тях и за тези, млади и стари, които са били депортирани? Болката на украинските майки е неизмерима“, добавя папа Франциск. След това той говори на младите хора, които “за да могат смело да защитават родината си” е трябвало да прегърнат оръжието “вместо мечтите”. И той говори на съпругите на падналите във войната: “Прехапвайки устни, отиваш напред в мълчание, с достойнство и решителност, за да направите всяка жертва за вашите деца”. Папата говори на възрастните, “които се опитват по всякакъв начин да защитят вашите близки. И на възрастните хора, “които вместо спокойния залез са били хвърлени в тъмната нощ на войната”. На жените той пише: “Вие сте претърпели насилие и носите голямо бреме в сърцата си.

„Мисля за теб и съм близо до теб с обич и възхищение за това как се изправяш пред такива тежки изпитания.“

В писмото си папата не забравя доброволците, които всеки ден, казва той, се посвещават на хората и на всички пастори: епископи, свещеници и монаси, които „често са изложени на голям риск за вашата безопасност“ са останали близо към хората, „творчески превръщайки местата на общността и манастирите в приюти, където гостоприемство, облекчение и храна могат да бъдат предложени на тези в трудни условия“.

Молитва за властите

Мислите на папата са насочени и към бежанците и вътрешно разселените лица, „далеч от домовете си, много от тях унищожени“. И накрая, призив към властите, за които папата се моли:

На тях лежи задължението да управляват страната в трагични времена и да вземат далновидни решения за мир и развитие на икономиката по време на унищожаването на толкова много жизненоважна инфраструктура, както в града, така и в провинцията.

Папа Франциск повтаря загрижеността си за войната в Украйна в три различни момента по време на седмичната обща аудиенция, като призовава за разоръжаване и призовава за диалог. Той …

Споменът за Гладомора

В това море от зло и болка Франциск припомня друга голяма трагедия, претърпяна от украинския народ, геноцида от Гладомора, чиято 90-та годишнина се навършва утре, 26 ноември. „Ужасно“ събитие, за което той вече спомена на последната обща аудиенция, което папата припомня, за да изрази възхищението си от „добрия плам“ на украинците.

„Въпреки огромната трагедия, която преживява, украинският народ никога не е бил обезсърчен или предаден на съжаление. Светът разпозна смел и силен народ, народ, който страда и се моли, плаче и се бори, съпротивлява се и се надява: благороден и мъченически народ.

„Аз“, продължава папа Франциск, „продължавам да бъда близо до вас, със сърцето и молитвите си, с хуманитарна загриженост, за да се почувствате придружени, за да не свикнете с войната, за да не останете сами днес и особено утре, когато може би ще се изкушите да забравите страданието си.”

Коледа и врява от болка

Завършвайки писмото, папата гледа напред към следващите месеци, „в които твърдостта на климата прави това, което преживявате, още по-трагично“: „Бих желал любовта на Църквата, силата на молитвата, доброто, което така много братя и сестри на всяка географска ширина искат да бъдете погалени“, това е надеждата на папата. „След няколко седмици“, добавя той, „ще бъде Коледа и шумът от болка ще се усети още повече. Но бих искал да се върна с вас във Витлеем, към изпитанието, пред което трябваше да се изправи Светото семейство тази нощ, която изглеждаше само студена и тъмна.Вместо това дойде светлина: не от хората, а от Бога, не от земята, а от небето.

Затова той поверява Украйна на Дева Мария, на чието Непорочно Сърце е посветил и Русия, и Украйна.

„На нейното майчино сърце представям вашите страдания и вашите сълзи“