Коментирайте тази история
Те са многобройните бездомни, изоставени животни, които бродят по улиците на градовете и селата на фронтовата линия, изравнени от руското нападение.
Повечето от тези животни, а има стотици, дори хиляди от тях, са бивши домашни любимци – кучета и котки, оставени от собственици, които са избягали или умрели. На много места те превъзхождат всички останали човешки жители. Всъщност изглежда, че колкото по-малко човешки живот има на дадено място, толкова повече животински живот има.
Докато служех в войските за териториална отбрана на Киев, участвах в операцията по зачистването в Буча след напускането на руснаците. Спомням си онова странно усещане да вървиш по празна улица — посред бял ден е и няма нито една жива душа. Но изведнъж има движение: Портата се тресе. Вятърът е, мислиш си, но после го отваряш — и там стои куче или котка. Протягате ръка, за да го погалите и питате: „Хей, как си?“
Понякога тези животни ни учудват със своята човечност. В единия двор откриваме трупове на четирима души и питбул. Наблизо лежи изтощена немска овчарка, все още жива. То е останало при собствениците си, пази разлагащите се тела и отказва да напусне, въпреки че можем да кажем, че са мъртви от известно време. Няма да изостави онези, които някога са го дарили с любовта си.
На друго място се натъкваме на бомбардирана висока жилищна сграда. На фасадата не е останал нито един прозорец — земята наоколо е изцяло покрита със счупено стъкло. Изведнъж чуваме как някой тихо стъпва по стъклото зад нас. Обръщаме се – сива котка. Вдигам го и въпреки че наранените му лапи оставят следи от кръв по дрехите ми, то веднага започва да мърка. Не мога да го оставя там. Добре поддържан е и очевидно е нечий домашен любимец. Не знам дали собствениците му са мъртви или живи, но когато публикувам снимка в социалните мрежи, те идват да я поискат. Тъжно ми е да се откажа, но това е щастлив край за котето.
Щастливият край обаче е изключение. Разходете се през разрушените, полупразни градове Бахмут или Авдиевка и ще срещнете десетки скитащи котки и кучета. Дори Покровск, на 25 мили от фронтовата линия, е пълен с бездомни котки. Когато нашата единица беше на учение там, видях дузина или повече да се мотаят из местния магазин. Купих им колбаси и поговорих с една възрастна жена на име Людмила. Тя също се опитваше да нахрани бездомните, скупчени близо до дома й. „Направих им къща“, каза ми тя, сочейки голяма картонена кутия, „но щом падне сняг, животните със сигурност ще бъдат тежки. Много ги съжалявам. Но не мога да ги взема всичките в къщата — мога да взема само три котенца.“
Ще има все повече котенца и кученца, защото много от животните не са фиксирани и продължават да се размножават. „Изчислете сами. Една котка може да се размножава до пет пъти в годината и може да доведе няколко котенца в кучило“, написа ми в социалните медии един активист за правата на животните от района на Донецк. С хиляди бездомни котки може да има десетки хиляди котенца след няколко месеца.
Сега нашата част е разположена в Бахмут, на фронтовата линия. В единия двор срещам жена, която готви на открит огън, заобиколена от поне дузина котки. „Всичките твои ли са?“ питам я. „Не, само един е мой“, казва тя. „Това са всички котки на моите съседи. Те си тръгнаха, а ние им храним домашните любимци.”
На самата фронтова линия, в окопите, военни части често дават подслон на едно или повече кучета. Моят отряд прие един, който влезе в нашата позиция. Кръстихме го Юр. Той е обикновена мутра, но когато го погледна в очите, все едно гледам мъдър старец, който дълбоко разбира всичко, което се случва около него.
Попитах войниците дали им е помогнало присъствието му. „През нощта се чувства по-безопасно с кучето“, каза един. „Той помага на дежурния офицер да види дали врагът приближава.“ Но всъщност Юр е по-скоро терапевт. Всеки път, когато войниците имат минута, те идват и го галят – изглежда, че облекчава стреса им и ги кара да се чувстват по-добре.
Историите на тези бездомни същества докосват сърцата на хората навсякъде. Снимката на куче, оцеляло след ракетна атака в Днепър, която уби собствениците му и унищожи слуха на кучето, стана вирусна в украинските социални медии, когато беше публикувана в памет на семейството.
Очевидно няма официално решение за тежкото положение на тези животни, но аз измислих свое скромно решение. Предложих всеки член на моята бригада да приеме един малък космат живот, който да вземе у дома, и повечето се съгласиха.
Що се отнася до мен, осинових котка. Може да не се изненадате да чуете, че много прилича на този, от който трябваше да се откажа. И че е също толкова мило и любящо — и ми напомня, че дори в разгара на войната е възможно да преживееш мимолетни моменти на благодат.
Information
0 Comments