СТЕПАНИВКА, Украйна — Петнадесетгодишната Катя си спомня как е избягала от сиропиталището точно навреме, минути преди руснаците да пристигнат, за да отведат другите деца.
Оттогава 15-те деца са живели тук под грижите на директора на сиропиталището, 61-годишния Владимир Сахайдак, и под наблюдението на руски войници.
Но руснаците не знаеха, че около дузина други местни деца – включително Катя – също живеят в същите квартали. Всеки път, когато идваха руснаците, учителите криеха децата в стаите им, спомня си Катя, „за дрямка“.
Сега учителите се страхуваха, че руснаците ще намерят тези деца и ще вземат и тях. Така че малка група служители измислиха таен план да измъкнат децата и да ги скрият в собствените им домове.
Докато украинците освобождават градове и села, окупирани преди това от руските сили, жителите споделят многобройни истории за отведени украински деца.
Къде в крайна сметка са отведени децата – и обстоятелствата на тяхното движение – често е трудно да се потвърди. Но много от децата изглеждат като Катя и нейните връстници – сираци или деца с увреждания в обучението, които вече са били в обществени грижи. Те са най-младите, най-уязвимите украинци и военното време за тях е особено опасно.
Една от учителките в сиропиталището, 44-годишната Халина Кулаковска, е чувала истории като тези в близкия град Херсон, регионална столица, окупирана от руснаците в началото на март. Кулаковска каза, че е чувала за десетки новородени, взети от детски ясли в града, и шестима студенти, евакуирани принудително от общежитията си. Кулаковска нямаше да допусне това да се случи с децата, които полагат.
Кулаковска и Сахайдак, директорът, помогнаха на повечето от десетината херсонски деца в техния център да се съберат отново с роднини и членове на семейството. Останали са само три деца — Катя и две момчета, Влад, на 16, и Миша, на 9. Washington Submit идентифицира децата само по имената, за да защити поверителността и безопасността им.
Катя, Влад и Миша прекараха 11 дни, криейки се в дома на медицинска сестра близо до сиропиталището. Но докато руснаците се подготвят да се оттеглят от района, Кулаковска се страхува, че може да разберат местонахождението им, тъй като все още са наблизо. Затова тя реши да ги вземе в собствения си дом в град Херсон.
„Нямах време да мисля за това“, каза Кулаковска. „Има една украинска дума, трябва, която означава „Ти трябва да го направиш“. Трябваше да го направя. Аз съм отговорен за живота на тези деца… трябваше да ги защитим.
Преди началото на войната 52 деца са живели в сиропиталището с розови стени, център за социална и психологическа рехабилитация в херсонското предградие Степановка. В Украйна родителите, които смятат, че не могат физически или финансово да се грижат за децата си, могат временно да ги предадат на държавна грижа.
В началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна много деца бяха взети от роднини. Някои деца, които бяха достатъчно големи, успяха да кандидатстват в колежи и да напуснат. Но останалите дузина ученици бяха оставени да живеят под звука на постоянен обстрел само на едно село отгоре.
По време на скорошно посещение на журналисти от Write-up, набор от Лего все още беше поставен на маса в една от общите части на дома, точно до спукан прозорец, маркирайки място, където експлозия изпрати шрапнели, летящи към сиропиталището. По това време в съседната стая спяха шест момчета.
Един от тях беше 9-годишният Миша, който си спомни, че учител му казал бързо да падне на пода.
„Беше просто странно чувство“, каза той. Но той каза, че не се страхува.
Бащата на момчето е в затвора, а майка му е починала, каза неговият учител въпреки че 9-годишното дете изглежда вярва, че майка му е все още жива.
Децата толкова свикнаха със звуците на експлозиите, че знаеха как да определят дали обстрелът е близо – и дали могат да продължат да играят футбол или трябва да се втурнат вътре. Но след като руснаците се преместиха в града, небето изведнъж стана по-тихо.
„Чувстваха се неудобно, когато замлъкна“, каза един от техните учители.
Катя си спомня ясно деня, в който пристигнаха войниците. Двама руснаци във военна униформа – единият от тях плешив, с брада – влязоха в центъра този ден, заедно с 15-те деца от Николаевска област, както и тяхната директорка и нейния съпруг.
Децата им казаха, че са живели в мазе от три месеца и че три момичета от техния център са загинали, след като са били поразени от касетъчни боеприпаси.
Руснаците казали на персонала на сиропиталището, че са ги довели, за да ги отведат от фронтовата линия на по-безопасна територия. Когато за първи път пристигнаха в Степановка, децата помислиха, че са в Русия. Бяха уплашени, не искаха да бъдат прегръщани и пипани, каза Кулаковска.
„Но след като чуха украински, можеха да се отпуснат“, каза Тетяна Дробитко, 56-годишна, една от учителките в сиропиталището. Децата гледаха анимационни филми за първи път от месеци. Играха на пъзели заедно с херсонските деца.
Но когато руснаците се появиха, херсонските деца се втурнаха към стаите си, за да се скрият.
Един понеделник руски войник влезе в компютърната им стая и се разгневи, когато намери кораб играчка, на който тийнейджър беше надраскал фраза с ругатня, станала популярна в Украйна в началото на войната: „Руски военен кораб, тръгни… сам“.
В средата на октомври, когато руснаците се подготвиха за евакуация, очаквайки отстъпление от Херсон, Сахайдак каза, че знае, че не може да им попречи да вземат децата от Николаев със себе си. Но поне биха могли да се опитат да предотвратят отвеждането на местните деца, каза той.
Град Херсон все още беше под руски контрол, когато Кулаковска доведе децата в апартамента си, намиращ се точно срещу сграда, в която знаеше, че живеят руснаци. Така че тя им даде правила, които да следват: Винаги стойте близо до нея, когато напускат дома си. Никога не споменавайте сиропиталището. Избягвайте да говорите с непознати и ако някой пита, казвайте, че Кулаковска им е леля. Дори съседите на Кулаковска разказваха, че децата са нейни племенници и племенници.
На 12 ноември учителят и три деца се разхождали в техния квартал, когато видели украински знамена по улиците. Херсон е освободен.
Седмици наред учителите и децата се чудеха какво се е случило с групата от Николаевска област. Те предположиха, че децата ще се озоват в Крим, който Русия анексира незаконно през 2014 г.
По време на пътуването им Сахайдак използва приложението Telegram, за да поддържа тайна връзка с директорката на децата в Николаев, която се опитва да намери начин децата да избягат от руснаците. Той също така работи с американски доброволец, за да проследи местонахождението на групата. В петък той беше изумен да чуе от директорката, че тя и групата й някак са успели да стигнат до Джорджия.
Сахайдак отказа да сподели допълнителни подробности, страхувайки се, че това ще застраши безопасното им завръщане у дома. Но той каза, че очаква децата скоро да се върнат в Украйна.
Сахайдак каза, че се надява децата да се върнат тук, в сиропиталището, което наричаха дом в продължение на месеци, където дрехите им остават на склад в найлонови торбички.
„Те също са наши деца“, каза той.
News
0 Comments